Здравей неизвестни ми читателю!
В следващите редове искам да споделя някои мои мисли, които ме споходиха, докато се рових из посредствеността на myspace. Това са набързо нахвърляни мисли за една сцена, която аз признавам си, много дълго време мислех за стерилна. Оказва се обаче, че дълбоко съм грешал (поне имам смелостта да си го призная, не съм като някои бг политици), и това което открих ме впечатли дълбоко, в смисъл че ми направи силно впечатление (ти да не си помисли, че съм откил топлата вода). Винаги съм смятал французите за дълбоко консервативни, до степен на неподатливи на чужди влияния (с малки изключения). О, колко сляш съм бил. Франсетата както може би си забелязал, умеят да се наслаждават на живота и да грабят с пълни шепи. Същото важи и за музиката. Излиза, че те кротко си седят и чакат на музикалния небосклон да се появи нещо ново, свежо, различно, което да ги накара да се събудят от летаргията в която като че ли са изпаднали. И когато нещо такова се появи, френчитата повече от всеки друг прегръщат новото, като разбира се му придават "le french touch". Резултатът е нещо наистина запомнящо се, което със сигурност няма да те остави безразличен. Чети и се забавлявай със следващите редове, драги ми читателю!
Pete Doherty е наркоман и дегенерат (по моето скромно мнение) и бивше гадже на един от най-известните британски супер-модели Kate Moss (която не представлява нищо особено, пак по моето все така скромно мнение). Вероятно знаеш, че освен това е и бивш вокал на The Libertines (които между другото май се събраха отново) и настоящ на Babyshambles, които не слушам поради вече споменатия по-горе тип. Обаче се оказва, че The Libertines за краткото си съществуване са допринесли в пъти повече в музикално отношение, отколкото други групи в активният си период. Това не трябва да те учудва, читателю. Просто от Англия са се пръкнали някои от най-култовите групи и изпълнители, които света познава. В исторически план Англия така и не успява да завладее Франция, но в музикален вероятно е имала по-голям късмет, именно пораи това, което Doherty & Co. са направили. Незнам кога The Libertines са посетили Франция, но изглежда това е имало същия ефект като появата на the Beatles и т.нар. вълна Cool Britannia. Поне що се отнадя до парижката инди-рок сцена. Незнам какво е правил в Париж Pete Doherty, но резултатът от всичко това е една нова вълна от френски рок банди, които супер безстамно копират Libertines и останалите като тях, оначе го правят адски добре. Ако ги попитате за техния източник ма вдъхновение, сигурен съм, че всички в хор ще кажат The Libertines, макар че може и легендарният Gainsbourg, да е повлиял донякъде. Влиянието на англичаните тук е неоспоримо. Парижаните свирят супер надъхано, като че ли им е за последно, изглеждат възможно най-небрежно, което обаче си е доста trendy и се държат като новите звезди на френската рок сцена (ах Serge, какво направи... хахаха). Обаче има защо. Музиката им е свежа, енергична и завладяваща, което направо те подканва да се напиеш или да си вземеш дневната доза и след това да отидеш да се размажеш в някой парижки клуб. И това настроение е някак заразително. Класическата комбинация от секс, наркотици и рокендрол е все още жива, съдейки по демонстрираното от тези младежи. Другите хора може и да гледат на французите като на префинени и надути националисти (Le Pen е живото доказателство), но поне на една част от тях въобще не им пука за това, съдейки от музиката им. Новата генерация френски музиканти са си типични bonvivants, бохеми които като че ли не ги е грижа за нищо. Само дето правят доста добра музика. Pete Doherty, тъпо копеле си ти, само дето поне веднъж в живота си си направил нещо добро, като си допринесъл за revival-а на френската indie-rock сцена. Сигурен съм, че дори и френчитата са ти благодарни за това. Както и съм сигурен, че и идея си нямаш как е станало всичко това. Според мен това се е случило в промеждутъка между дневните ти дози, написал си песен или две, дори материал за цял албум, който завинаги е променил нечий живот. Както и да е. Поне сега онези, чиято музика си вдъхновил, ще могат да си починат от иначе на моменти прекалено интелектуалната френска музика и ще отприщят наволя стаената си през цялото това време енергия. И това, скъпи ми читателю, ще е нещо за което дълго време ще се говори.
След цялото това словоблудство, сигурно си мислиш, че това е най-голямата простотия, която сигурно си чел. Навярно е така. Но на мен не ми пука. Ако ли пък по случайност ти е харесало, още по-добре. Написах всичко това, само за да обърна внимание на нещо, което сигурен съм ще остане незабелязано от повечето хора (живеещи извън границите на La Cinquieme Republique), но нещо за което определено си заслужава да се говори. Незнам дали това ще се окаже краткотрахно явление или нещо трайно, но поне засега няма изгледи да изчезне. А току-виж дало тласък на един своеобразен Renaissance на френската рок музика (нещо от което тя силно се нуждае). Но така или иначе аз съм твърдо да те убедя в правотата си. Ако тези няколко реда не са ти били достатъчни (защото ти си винаги жадно за нови неща животно), а и в момента нямаш възможност да отскочиш до Париж, то тогава ти предлагам да чуеш за какво става въпрос. Това което ти предстои да чуеш, може и да не е най-доброто нещо, което някога си чувал или ще чуеш, но определено си заслужава да бъде преслушано. Ако не друго, то поне музикалната ти култура ще се разшири с една идея повече. И после ако кажеш, че не мисля за теб. Enjoy!
The Tatianas
The Victorians
The Parisians
Bogart and The Addictives
P.S.: ne obrushtai wnimanie na wsiakakwi prawopisni i punktoacionni greshki. i bez drugo ne mi wurweshe osobeno po bulgarski w uchilishte. plus towa me murzi da redaktiram teksta. what can I say? I'm a lazy bastard :-)
Update:
1. BB Brunes - check out the single "Dis-Moi".
BB Brunes
2. Second Sex
Second Sex
No comments:
Post a Comment